Прочетен: 7754 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2012 15:42
Здравейте,
прекарах вчерашния ден като един свободен човек. А какво по-добро място за свободния човек от библиотеката? Специално аз, вчера посетих Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
Мисля, можем само да съжаляваме, че посещението, на която и да е библиотека, не се смята за семейно забавление; и е възможно човек цял живот да изкара без да влезне и веднъж в нея (като, чувал съм, има хора с университетско образование, които не знаят как да си поръчат книга в читалня).
Специално за Националната библиотека - причината за нейната непопулярност може да се крие немалката цена на дневната й карта – 5 лева, но пък месечната е 10, а годишната 25 (проблемът за годишната е, че е за календарна година, така че колкото повече навлизаме в годината, толкова по-неизгодна става – след 1 Септември обаче сумата е 20 лева).
Но София има и Столична Библиотека. Също съвсем не лошо място, със сравнително богата колекция на български заглавия; при това (тук трябва да похвалим Столична община) регистрацията в нея е НАПЪЛНО безплатна. Отивате с личната си карта, носите си една снимка и в рамките на 5 минути се сдобивате с читателска карта, която ви позволява да ползвате всяка книга в читалнята (ако искате да ползвате заемната трябва да оставите и депозит, зависещ от вашата възраст).
Поръчвате си книгата. Носят ви я след половин час (може да го уплътните с разглеждане на книгите наоколо и отварянето им на случаен принцип) и след това сте само Вие, Произведението и Автора (но не забравайте, че понякога е съпроводен и от Преводач).
Хубаво място са обществените библиотеки, тъй като човек, и добре да живее, не може да притежава всяка книга, която живота ще го сблъска.
Така например, вчера, си поръчах монографията на проф. Владимир Георгиев „Траките и техния език” (София: БАН, 1977). Както редовните читатели на моя блог добре знаят, срам-не срам, до съвсем скоро, не бях чувал за въпросния наш учен. Това мое (смело!?) признание бе посрещнато с подигравки от някои от тях, как – видиш ли – съм могъл да не знам за такъв учен!
И все пак, красотата на научната работа е да вървиш от известното към неизвестното, а аз вече мога да се похваля, че, за разлика от повечето си критици, съм държал в ръцете си две книги на професора. (За значението на това ми действие бих им препоръчал книгата на Умберто Еко „Как се пише дипломна работа” (София: Александър Панов, 1999, прев. от италиански Стефан Станчев), особено в частта й за достъпността на материалните източници).
Причина да се обърна към тази книга бе едно обещание, което бях дал на г-н Спароток в коментар под последния му пост (виж коментар 175). Всъщност въпросния коментар бе отговор към негов такъв (172).
Двамата заедно изследвахме въпроса кои са балакриите – споменати от Квинт Курции Руф като участници в една единствена битка на Александър и забити в не-знам-коя-си фаланга на войската му[1].
Според г-н Спароток името им трябва де се превежда като Светли, Сияйни и: от една страна това е доказателство за величествения им произход; от друга, сигурно е, че това всъщност са българите поради сходството в звученето.
Според мен, ако това са българите, то положението им във войската е било доста жалко, тъй като повече не се споменават от Руф (може би избити) и при всички положения броят им не отговаря на търсеното от г-н Спароток величие. Колкото до значението на името им, тъй като не съм лингвист и не мога да разчитам на собствените си знания в тази област, посочвах на г-н Спароток бележката под линия на книгата, според която това били жители на Микрон, които били наричани „bald-head” (най-общо плешивите)[2].
Г-н Спароток написа:
Верно е, че няма данни за земята на балагрите, но на изток от Македония е планината Орбел, наричана още Балакрос (В.Георгиев, Траките и техния език, БАН, 1977, стр. 32-33).
И ето как аз се озовах в Националната библиотека вчера.
Повърхностното ми запознаване с произведението ми показа, че професор Георгиев далеч не е бил такъв бъзливец, какъвто се опитва да го изкара г-н Спароток. Произведението му не започваше с безкрайни възхвали към диалектическия материализъм (така характерни за онзи период, колкото днес за методите на Спароток) и критика към капитализма.
По-нататък скромно заявява, че продължава делото на акад. Димитър Дечев и книгата му „Die thrakischen Sprachreste“ (стр.9).
Яростна критика проф. Георгиев, отправя към Й. Русу (I.I. Russu), за книгата му Limba traco-dacilor (Езикът на трако-даките, Букурещ 1959) (стр. 10). И в този смисъл, много любопитна, ми се видя следната реплика, която открих на стр. 24:
„Така наречените „коренни етимологии”, т.е. простото причисляване на дадено тракийско собствено име към някакъв индоевропейски корен, без да се определи предварително приблизителното значение на разглежданото име и без да се обясни неговото образуване, нямат научна стойност” (пдчрт. - мое).
Ако горкия проф. Георгиев можеше от някъде да прочете писанията на уважаемия г-н Спароток, може би щеше да ги нарече „коренна етимология”; но пък ако чуеше, как последният ползва произведенията на професора като аргумент в своя полза – щеше да почне да се върти в гроба.
За да ни покаже какво има научна стойност проф. Георгиев, в гл. IV говори за „Тракийските местни имена – образуване и тълкуване” (стр. 30).
Като най-важен за тълкуването на местните имена е посочен т.нар. Мним превод[3]. За професора, на Балканския полуостров трудно може да се говори за наличието на истински превод, тъй като „старите езици са изчезнали почти напълно по времето на идването на славяните” (стр. 30) (Тук професора не се съмнява, че славянския език не е тракийски - бел. моя).
По нататък, професора говори за принципното положение на превода при тълкуването на тракийски, дакийския и фригийския езиков материал, като дава няколко примера.
Под № 7 той обсъжда днешното наименование на планина Беласица. Ето написаното в книгата (стр. 33-34):
΄ʹΟρβηλος или ΄ʹΟρβηλον се нарича днешната планина Беласица. Името се явява под следните форми:
΄ʹΟρβηλος м.: Hdt., Arr., Plin.
΄ʹΟρβηλον с.: Diodor., Pomp. Mela.
΄ʹΟρβήλον род. пад. м. или с. Starb., Ptol.; ΄ʹΟρβήλοιο Suid.
Днешното название на тази планина Беласица, производно от диал. *белас (и) = чеш. Bĕlasэ „белезникав”, което от своя страна е производно от бел = бял, показва, че ΄ʹΟρβηλον произлиза от фриг. или макед. (пеон.) όρ(ος) *βηλον „бяла планина”: „фриг., макед. (или пеон) – βηλον е точното съответствие на бълг. бял от ие. *bͪēlo-.
Стефан Византийски пише: ΄ʹΟλβηλος, πόλις Μακεδονίας. Βάλακρος Μακεδονικών (v. 1. Μακεδονική)… τό έϑνικόν ʹΟλβηλιος. ʹΟλβηλος с асимилация ρ-λ > λ-λ е идентично с ΄ʹΟρβηλος. От тоя текст личи, че македонското название ʹΟλβηλος = ΄ʹΟρβηλος е гласяло Βάλακρος, което добре се тълкува като Βάλ-ακρος „бял връх”, ср. гр. φαλός „бял”,φαλ-ακρός „плешив”, лит. Bālas „бял” и пр.
Може би очаквате тук да почна да плюя г-н Спароток.
Няма да го направя. Ще ви помоля да ми разтълкувате казаното от проф. Георгиев, вземайки предвид факта, че той дава това като пример за мним превод на топоним (т.е. тракийското ΄ʹΟρβηλος, предадено от Македонците като Βάλακρος, предадено от славяните като Беласица) и какво е общото между това и балкрийте споменати веднъж от Руф?
Благодаря на всеки стигнал до тук
[1] Както установихме всъщност никой от нас двамата не бе чел произведението на Квинт Курции Руф в оригинал, а ползвахме английското издание на „Историята на живота и управлението на Александър Велики”, от 1809, с коментар на Johann Freinsheim и превод на Peter Pratt, достъпно на http://books.google.nl/books?id=93EIAQAAMAAJ&pg=PA435&lpg=PA435&dq=philagus+let+the+balacri&source=bl&ots=J6QwODNVqr&sig=yW-_OSETddJEKqyhCevzWeA3Ybg&hl=nl&ei=DU8jTdTVJoubOriU1LgJ&sa=X&oi=book_result&ct#v=onepage&q&f=false
[2] Тук трябва да си посипя отново главата с пепел. В Коментар 169, в бързината, съм допуснал една много сериозна грешка, за която моля да бъда извинен. Това за плешивците са думи на Johann Freinsheim, не на Руф
[3] Виж стр. 30 „Географските обекти се назовават обикновено по някой техен н а й - х а р а к т е р е н б е л е г (на местността или реката). Затова, ако едно население се смени с друго, то новото население именува обикновено географските обекти по същите техни най-характерни белези. Така н о в о т о н а з в а н и е и з г л е ж д а к а т о б у к в а л е н п р е в о д н а с т а р о т о. Това може да се определи като мним превод.”
Действително е укорително, че авторът се е впуснал в теоретични спорове, без да познава Вл.Георгиев. Един велик лингвист и литературовед, ученик на Ал.Балан.
казах литературовед, защото същият Вл.Георгиев, освен езиковедските си трудове, пише и многотомна литературна история на славянските литератури.
В първия том ученият подчертава един драстичен факт, който се игнорира от спаротоците, тъй като не им отърва. А именно, че книгите на Кирил и Методий са възприети във Великоморавия като нещо абсолютно домашно, насъщно и родно. Сиреч, като нещо, което е част от самия теб.
Тези книги са написани на български, поради простата причина за наличие на Ъ. Няма да изброявам другите.
Но изводът е, че старите чехи са ползвали българския като роден. С една дума. Техният език и този на българите не са били просто "близки", а са били почти един и същ език.
Тук идва неприятният факт за спаротоците, понеже към ІХ век един чисто славянски народ като чехите, говори не някакъв "близък" , а практически един и същ език с "трайкиците". В ІХ век след Христа.
Проблемът е в това, че тези които подкрепят Спароток са доста неосведомени и ограничени хора, НО с повече свободно време. Освен това те дават мило и драго да се появят в този сайт и за тях той е едно сериозно, важно и значимо място.
Докато всички, които сме съгласни с Вас, не намираме смисъл да се драчим до смърт с простоватите хорица в блог.бг. Нали се сещате - нямаме време за махленски клюки като на пейката пред портата на село. За исторически дискусии си има и място, и време, и хора - който се интересува може да посети библиотеки, научни конференции в Бг и чужбина ...и.т.н.
................
Поздрави, господине.
Вашето присъствие в блог.бг много ме радва.
Правя го първо защото ми е приятно да се занимавам и второ защото смятам, че е необходима някаква различна гледна точка.
Това което се случва, като ъндерграунд в интернет съвсем не е толкова безопасно. Създава се някаква култура на приемането на абсурди само защото ти звучат добре. Доколкото, по-скромното ми мнение, основния въпрос на историята не е насочен към миналото, а към настоящето, а именно: Защо живота, който живеем днес е такъв какъвто е? Отговорът, който получава от автори като г-н Спароток е не просто не верен, но и опасен - защото има някаква конспирация.
Подобен отговор, в и без това истеризираното ни общество, не води до добри пътища.
Така че участвам в тази дискусия, защото смятам че е необходимо - не за похвали
30.05.2012 23:41
