това е доказано, но и "наивността" не може да бъде единствено обяснение на националите ни злощастия.

Чудесен текст, признавам си, че докато четох статийката на Серафимов(Спараток) също направих асоциативно връзки с християнския "логос". Но едва ли горната интерпретация и изложените от Вас апострофи, "ежкобешко", имат смисъл, предвид особеностите на "тракийската" аудитория г-н Спароток.

Димитър Ангелов
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространила и се наложила гръцката азбука. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III—I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура.

Димитър Симеонов Ангелов е български историк. Завършва история в СУ през 1939 година. Специализира византология в Мюнхен (1939 - 1943). Син на професора по римско и гражданско право Симеон Ангелов.
Доктор по византийска история в университета в Мюнхен (1943). Учител в Добрич от 1944 г. Асистент по история на Византия в Софийския университет (1944 - 1946). Доцент (1947 - 1949) и професор (от 1947). Член-кореспондент (1975 - 1979) и академик (от 1979) на БАН.
Декан на Философско-историческия факултет на СУ (1960 - 1963) (1968 - 1970). Ректор на института за чуждестранни студенти (1963 - 1966). Ръководител на катедрата по история на България във Филологическия институт на СУ (1966 - 1973), както и на секцията по средновековна българска история в института по история при БАН (1966 - 1978). Директор на Археологически институт с музей при БАН (1971 - 1986) и генерален директор на Центъра по българистика (1986 - 1988). Секретар на централния съвет на Българското историческо дружество (1970 - 1976) и подпредседател на Международния комитет на византинистите в Атина (от 1961), като председател на българския национален комитет. Редактор на исторически списания и издания.
Член-кореспондент на Саксонската академия на науките от 1976 година. Плодотворен автор на множество книги, изследвания, съчинения на историческа тематика

пишете, пишете и по същество нищо, за съжаление.
съветът ми е да си намерете някаква цел в живота. критиката само ще ви унищожи, а безспорно не сте глупав.
останете си със здраве.

Господин sparotok е безкрайно умен и начетен,Ваша грешка,че не го разбирате.

Признавам грешката си по отношение на Господин sparotok. Мисля, обаче, че разбирам вас, което ми доставя извесна утеха.

Малко по малко всичко стига до прояснени,уважаеми господин ejkobeshko!

Честита Нова Година!

Честита да е и на вас!